Най-обикновена вечер READ DOWN IN ENGLISH

Една най-обикновена вечер в Българската столица – гр. София. Разходка с приятели, бързо хапване в някои МОЛ, филм в кино „Арена”, или просто хубава вечеря в някой ресторант. Сбогуване с приятелите и бързо в къщи, към топлото легло.
Така повечето хора биха описали като обикновена вечер.
Повечето, но не всички!
След една такава обикновена вечер се прибирах в къщи. По пътя обаче, видях мой приятел, за когото сутринта си мислех, колко много ми е помагал. Реших да му върна поне част от жестовете на внимание и го поканих да го закарам до дома му, и при все, че не ми беше на път, се радвах да му услужа. След като се разделихме, в ума ми беше единствено мисълта за топлото легло и упреците на хората, с които бях прекарал деня, колко са ми зачервени очите. Ами да, такива са, като спах само 5 часа минала нощ. Докато разсъждавах за това, завих по локалното платно на бул. „Цар Борис III”, точно до болницата „Пирогов”.
Изведнъж видях един човек, паднал на земята на тротоара. Отбих колата и отидох до него. Николай – това беше името му. 42 годишен клетник, без дрехи, без пари, без обувки на нозете си, целия треперещ от студ. Реших да го кача в колата на топло и да го закарам до дома му, но когато се опитах да го вдигна той каза, че много го болят краката. Тъй като, все пак бях до ”Пирогов” отидох да извикам някой лекар. Първоначалните ми учтиви покани за помощ не дадоха особен резултат, затова трябваше да „създам” малък „скандал”, за да може някой от далите Хипократова клетва да се смили и да ми обърне внимание. Един от санитарите дойде с мен и като видя лежащия на тротоара човек, дори не се приближи до него, а от петнадесетината метра, които ни разделяха, каза: „О, на нас не ни е позволено да взимаме такива… паднали. ”
Първоначално не можах да проумея какво означава това, но в последствие разбрах, че те обслужват само хора, които влизат при тях. Санитарят ми предложи да се обадя на тел. 150 и те щели да се погрижат. Обадих се и заедно с Николай – на около 1 мин. от главния вход на болница „Пирогов”, зачакахме линейката.
Не минаха повече от 15 минути, когато дойде „Спешната помощ”. Дежурната сестра започна да разпитва Ники, къде спи, къде живее. След още 15 минути стана ясно, че не могат да направят абсолютно нищо. Но и те дадоха съвет – да се обадим в полицията. Ами добре – обадих се и заедно с дежурната сестра, шофьора на линейката и двама минувачи в 23:45 зачакахме патрулната полицейска кола. След още 15 минути, пристигна колата и дежурните полицаи, загрижено обясниха, че понеже не е нарушил закона, не могат да го приберат „на топло”. Няма и къде да го закарат, понеже работното време на социалните служби е от 9:00 до 17:00 ч. Всички места, където преди карали подобни случаи, били затворени. В процеса на разговорите, един от униформените полицаи каза, че може да го закараме в изтрезвителното, но тъй като не било сигурно, че бил пиян и понеже имал някаква рана, най-вероятно нямало да го приемат. Николай имаше само 50 стотинки, а за изтрезвителното трябвало пари…
Дежурните полицаи се опитаха да ме успокоят като казаха, че Николай не е единствения такъв случай, че имало стотици подобни в София и, че твърде често се случвало да ги намират мъртви по улиците, замръзнали по каналите и под мостовете.
Опитахме се да изправим на крака бедния човечец, за да може да стигне до някое познато място.
След като стана ясно, че хората от „спешна помощ” няма какво да направят, размениха документ с единия дежурен полицай, докато другия ме увещаваше да купя малко водка, за да „помогна” на изпадналия в беда и да не се притеснявам, след което всички се върнахме по колите си.
Всъщност, наистина няма от какво да се притеснявам, това е толкова „нормално” и „обикновено” за една Европейската столица…
И като говорим за обикновено, ами това си е „обикновената” вечер за Николай и за хората като него, скитащи се по улиците ни, влизащи във входовете ни, прилепящи се за тръбата на парното за малко топлина и просещи пари за храна.
Дали е наркоман? Немога да кажа. Алкохолик ли е, не съм го питал. Знам обаче, че беше бос и гол и нямаше къде да се подслони…
Вероятно утре ще чуем по телевизията за Ники – поредния замръзнал до смърт бездомник!!!
И тук е времето да задам въпрос към медиите в България – защо чуваме за такива хора, само след най-лошото?!
Питам също и държавниците – наистина ли сме толкова бедни, че не можем да осигурим легло за Никола и за още няколкото десетки, ако щете стотици бездомници в България?!
Въпросът ми е и към хилядите официално регистрирани фирми у нас и многобройните фондации – много ли е трудно да се издържа един дом за бездомни, който да е отворен 24 часа в денонощието!?
И накрая, но не на последно място, се обръщам с въпрос към всички нас -забелязваме ли въобще тези хора и други – подобни на тях, или просто сме… твърде заети и бързаме…
И даваме ли си сметка, че… „най-обикновена вечер” не значи едно и също за всички човешки същества?

Филип Рашев https://www.facebook.com/bgbezdomni България да има приют за бездомни хора
**********************************************************************************************************************
The most usual evening
The most usual evening in the Bulgarian capital – the town of Sofia. A walk with friends, quick snack in the mall, movie in “Arena” cinema or simply a nice dinner in a restaurant. Saying ‘’Goodbye’’ to the friends and quickly moving on to the warm bed at home.
Most people would describe this as usual evening.
Most people, but not all of them!
After such an ordinary evening I came back home. However on my way I saw a friend of mine whom I thought in the morning used to help me a lot. I decided to make a gesture of attention and invited him to give him a lift home although he didn’t live in the direction I had to drive. I was happy to help him. After we separated, the only thought in my mind was the one about the warm bed and the reproaches of the people whom I’d spent the day with and how red my eyes were. Well they are red because I’ve slept only 5 hours the last night. While I was thinking on this, I turned into the local road – ‘’Tsar Boris III’’, avenue, next to ‘’Pirogov’’ hospital.
Suddenly I saw a man lying on the ground, on the pavement. I stopped the car and went to him. Nikolai – this was his name. A 42-year old miserable without clothes, money, shoes on his feet, freezing of cold. I decided to take him in the car where it was hot and to take him where he lived, but when I tried to lift him, he told me that his feet hurt him a lot. And because I was close to ‘’Pirogov’’ hospital, I went to call a doctor. My first polite invitations for help didn’t bring any help at all, so I had to ‘’create a small scandal’’ in order to get the attention of those given Hippocratic oath. A hospital attendant came with me and after he saw the lying on the pavement man, didn’t even approach him, but from a distance of 15 m., which divided us, said: ‘’Oh, we are not allowed to take care of such fallen people’’.
First of all I couldn’t quite understand what he meant, but then I realized that he wanted to say that they take care of people who enter the hospital. The hospital attendant offered me to call 150 (bg emergency number) and they would take care of him. I called and along with Nikolai, in one minute away from the main entrance of the hospital ‘’Pirogov’’, we waited the ambulance.
In 15 minutes the ambulance came. The nurse on duty started to ask Niki where he lived, where he slept. And after another 15 minutes it became clear that they couldn’t do anything. But they also gave advice – to call the police. Well OK – I called and along with the nurse on duty, the driver of the ambulance and two passers-by in 23:45 we started to wait for the patrolling police car. After another 15 minutes the car arrived and the policemen on duty explained that they could not detain him ‘’in warm’’ since he hadn’t transgressed the law. They don’t have where to take him because the working time of the social services is between 9.00-17.00 o’clock. All the places where they used to take similar people were closed. During the conversation one of the policemen said that we may take him to the sober place, but since it wasn’t sure whether he was drunk and he didn’t have any wounds, they might not accept him there. Nikolai had only 0.25 € with him and the sober place requires money….
The policemen on duty tried to calm me down by saying that Nikolai wasn’t the only such case. There were hundreds similar cases in Sofia. It happened very often to find them dead on the streets, frozen on the canals and under the bridges.
We tried to lift up the poor man so that he could reach a known place.
After it became clear that the people from the ambulance could do nothing about him, they have exchanged some papers with one of the policemen on duty. Meanwhile, the other policeman advised me to buy vodka (strong alcohol) in order to help the poor man and not to be ashamed. Afterwards we all went to our cars.
Actually, there isn’t what to be ashamed of. This is so ‘’normal’’ and ‘’usual’’ for an European capital…
And as we’re talking about usual, well this is the usual evening of Nikolai and of the people like him, wandering in our streets, coming in our entrances, sticking to the heater pipes for a little warmth and begging money for food.
Is he a drug addicted? I can’t say. Is he an alcoholic? I haven’t asked him. However, I know that was poverty-stricken and didn’t have where to shelter…
Probably tomorrow we’ll hear about Niki on the TV – the following frozen to death homeless!!!
This is the time to ask the medias in Bulgaria – why do we hear about those people after the worst?
I also ask the politics – are we really so poor that we cannot provide a bed for Nikola and for some dozens if you want hundreds of homeless in Bulgaria?!
My question is also to the thousands officially registered companies and many foundations in Bulgaria – is it so difficult to maintain a Home for homeless people in Bulgaria, which works 24 hours a day?
And last, but not least, I ask all of us – do we notice at all these people and others like them? Or we’re too busy and always in a hurry?
And do we give an account that ‘’the most usual evening’’ does not have the same meaning for all human beings?

Philip Rashev
https://www.facebook.com/bgbezdomni